„ПРЕКРАСНЫ ВЫ, ПОЛЯ ЗЕМЛИ РОДНОЙ...”
Михаил Юрьевич Лермонтов (1814-1841 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРЕКРАСНА СИ ТИ, РОДНА РАВНИНА
Прекрасна си ти, родна равнина,
и бурното ти време е чудесно;
пак сняг е, сякаш в древни времена
над хора и народи прежни блеснал...
Мъгла облича сводове небесни!
Степта лъсти с лилавата си пелена,
тя свежа е, душевна е виделина,
създадена за свобода и песни...
Но без любов това е степ сама;
но този светъл сняг, летящ сребристо,
за таз страна порочна твърде чист е,
сърцето ми да радва не посмя.
С кожуха си студен и неизменен
закрива от очите гробната земя
и паметния прах, за мен, за мен безценен.
Ударения
ПРЕКРАСНА СИ ТИ, РОДНА РАВНИНА
Прекра́сна си ти, ро́дна равнина́,
и бу́рното ти вре́ме е чуде́сно;
пак сня́г е, ся́каш в дре́вни времена́
над хо́ра и наро́ди пре́жни бле́снал...
Мъгла́ обли́ча сво́дове небе́сни!
Степта́ лъсти́ с лила́вата си пелена́,
тя све́жа е, душе́вна е виделина́,
създа́дена за свобода́ и пе́сни...
Но бе́з любо́в това́ е сте́п сама́;
но то́зи све́тъл сня́г, летя́шт сребри́сто,
за та́з страна́ поро́чна твъ́рде чи́ст е,
сърце́то ми да ра́два не посмя́.
С кожу́ха си студе́н и неизме́нен
закри́ва от очи́те гро́бната земя́
и па́метния пра́х, за ме́н, за ме́н безце́нен.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Лермонтов
ПРЕКРАСНЫ ВЫ, ПОЛЯ ЗЕМЛИ РОДНОЙ...
Прекрасны вы, поля земли родной,
Еще прекрасней ваши непогоды;
Зима сходна в ней с первою зимой,
Как с первыми людьми ее народы!...
Туман здесь одевает неба своды!
И степь раскинулась лиловой пеленой,
И так она свежа, и так родня с душой,
Как будто создана лишь для свободы...
Но эта степь любви моей чужда;
Но этот снег летучий серебристый
И для страны порочной – слишком чистый
Не веселит мне сердца никогда.
Его одеждой хладной, неизменной
Сокрыта от очей могильная гряда
И позабытый прах, но мне, но мне бесценный.
1831 г.
---------------
Руският поет, писател, драматург, художник и преводач Михаил Лермонтов (Михаил Юрьевич Лермонтов) е роден на 3/15 октомври 1814 г. в Москва. Пише стихове от 1828 г., първото му публикувано стихотворение е от 1830 г. Учи в Московския университет (1830-1832 г.), завършва военна юнкерска школа в Санкт Петербург (1834 г.). Като офицер на няколко пъти е осъждан за критики към руските власти и е изпращан на служба в Кавказ. Превежда творби на Байрон, публикува активно в руския литературен печат. Един от основните представители на руския литературен романтизъм, той е автор на десетки забележителни стихотворения и поеми като „Исповедь”, „Демон”, „Хаджи Абрек”, „Смерть поэта”, „Мцыри”, „Тамбовская казначейша”, „Бородино” и др., на романите „Вадим” (1833 г., незавършен), „Княгиня Лиговска” (1836 г., незавършен) и „Герой нашего времени” (1840 г.), драмите „Маскарад” (1835 г.) и „Двама братя”, единствената издадена приживе стихосбирка „Стихотворения” (1840 г.) и др. Убит е при дуел на 15/27 юли 1841 г. близо до гр. Пятигорск.